Танцуващо Сърце :: За човека Максим - обич, за патриарха - смесени чувства. Дали пловдивския козел Николай ще завземе ...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

09.11.2012 16:49 - За човека Максим - обич, за патриарха - смесени чувства. Дали пловдивския козел Николай ще завземе трона?

Автор: dancing1heart Категория: Лични дневници

Прочетен: 959 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 09.11.2012 18:22

Разговор по повод кончината на патриарх Максим и бъдещето на БПЦ:

От една страна изпитвам силна симпатия към човека Максим, защото изказванията му бяха спокойни, смирени, приятелски настроени. За това мога да кажа, че наистина ми стана тъжно.

От друга страна, изпитвам дълбоко вътрешно негодувание спрямо неща, които от моя гледна точка изглеждат като безхаберно бездействие. Например, не канонизираха светци-мъченици от времето на тоталитаризма.

Второ, силен гняв изпитвам спрямо това, че допусна човек като пловдивския митрополит Николай да битува в църквата.

Сега този козел го сочат за бъдещо светило на света, кандидат-патриарх.

Сам по себе си българския патриарх е лишен от силен властови инструмент, освен собствените си речи и действия, защото съдбата на църквата я решава структура, наречена Светия Синод. Като се замисли човек - Максим-обречен на бездействие. Но пък от друга страна - той е лицето на църквата. Това е власт. Това е влияние.

Разбирам, че с мълчанието си е искал да спре разкола (този път силово - с помощта на държавата), всякакви вътрешни проблеми, но всъщност църквата е много слаба.

Другото е цирка с псевдо-мощите на Св. Йоан Кръстител, за които се знае, че не са истински (Божидар Димитров - колкото е компетентен историк, толкова и министър с портфейл). Все пак медиите им придадоха ценност и накрая ги откраднаха наши свещеници. Между другото, на ковчежето с мощите пише "дарение от министър-председателя Бойко Борисов" (без майтап! Идете в Созопол да видите!).

Никой реално не знае през какво е преминал Максим лично и какво е изпитвал и как вътрешно е приемал тия проблеми на църквата. Но как да ти кажа - ето ти нещо осъдително; нещо, което гори в мен спрямо този наш патриарх. Знаем, че църквата налага епитемии, недопускания до Св. Причастие на свещеници и обикновени миряни. Как се допускат премиер, политици и всякакви до присъствие на свещенослужения и помазвания без покаяние?

Искам да кажа, негодувам силно, силно спрямо това - да се допускат политици до някакви църковни святи ритуали, без да са се покаяли и променили! И това го казвам като човек, който е посещавал някога църква.

А това (допускане) Максим го е правил.

Ако щеш - остави другото, не че не е важно. Не искам да съдя - може да е подходящ, честен и т.н. Това, срещу което негодувам е предимно очевидното. Ето това искам да кажа - как се допуска? Допускало се е и преди и толкова време - хора, опоскали църковните имоти, видимо зли.

Хора, които се знае, че са политици, окрали България отиват, цъфват на някой празник, снимат се с патриарха, цалуват ръка, получават попръскване за здраве и благополучие. Ето това мразя! Забрави "църковните битки за власт"

Първа копка кой прави на мутрите и бизнесите им?! Не са ли свещеници?!

Кой им кръщава децата, кой ги венчава?!

Ето защо, искам да кажа, Максим си е откарал кротко животеца като цяло. Но в тежка лицемерна бездуховна обстановка това е твърде мекушаво. Злото като говори, доброто нито говори, нито действа. Ето това не харесвам: за млади жени и какви ли не хорица, епитемии! За политици- първа копка! И нищо! Стотици монаси доказано мъчени - православни, без мъченичество. Сякаш не са били измъчвани жестоко и убивани по време на тоталитаризма.

И целият този патриарх за съжаление изглежда като красив фон за картичка от сватбата на някоя мутра, като акцента е мутрата, а не вярата в църквата, дето ни е спасила езика, съхранила и възродила историята през пет века.

За човека Максим - симпатия, обич. За "патриарха Максим" - смесени чувства.

Кажи ми ти като директор на нещо си, ще се допуснеш ли да изглеждаш като мазник на някой политик за първата му копка, ако знаеш какво е правил?! Ще откликнеш ли изобщо на поканата му?

Защото те знам, че няма да идеш да се цъфнеш там да те снимат камерите само, защото идва неговото величество г-н мутра.

Но ето, виждаш ли, някои хора не мислят така.

И го наричат това обич, толерантност, не знам си какво търпение. Търпение?!
Вместо да вземеш бича и да набиеш търговците в храма. Едно време патриарсите ни са защитавали крепости с кръвта си. Сега Доган, злия "цар" Киро и прочие се разхождат като царе в България.

Ето това казвам - дай ми кръвта си, а не милозливите си сълзи за съдбата на българския народ. Това е то да застанеш с цялото си естество зад една идея - като опре до тебе, да можеш да рискуваш на олтара всичко.

Така да се каже от "съобразителност", и от много мислене накрая - нищо. Мутрата печели. Тя диктува и плаща парада, простите хорица се радват; ходят, палят свещи.

Не трябва ли патриарха да е идеалист? Тогава кой ще даде примера? Замисли се. Всеки казва, трябва да сме по-добри, да сме не знам си какви и накрая какво - мекотели.

"Трябва да сплотява, да е мъдър, да обмисля, да е ръководител"

Едното не пречи на другото.

За мен човека - вярващ трябва да е най-голям идеалист, нали не живее за този свят?
Църквата ако стане предприятие - пази Боже! То в момента това е проблема, че е разграбен двор.

Вярващият християнин изпитва. И хората, които избира, още в Библията пише какви трябва да са.

Ами затова според мен грешиш - защото ако патриарха не е идеалист, кой ще е в тая държава?!

Ама как да стане, ако не е идеалист, ако не защитава определен идеал - тогава именно ще толерира плазмодиите.

Ако не си идеалист, с какво ще разпалиш вярата на хората?! С тихото си мърморене изпод устата? Не, тия ги гледат всеки ден по новините. Трябва твърда ръка, твърди решения, твърдо говорене.

Как ще ти се доверят хората, ако не отстояваш собствените си идеи с дела и като нямаш смелост да наречеш нещата с имената им?

Дипломатичността е като имаш разумни хора около себе си, на които можеш да разчиташ и да дискутираш с тях. Или пък за да се извлече полза за всички, например да се изгласува закон или финансиране за общото благо.

Ама като си мекушав в говоренето, попръскваш всички за здраве, как да те забележат?

Никой няма да те има за фактор, докато сам не изразиш властта си (защото де факто не е като да не се вслушва в тебе цял народ). За какво им е на хората да се съобразяват с тебе и длъжността ти, като всички ползи, които може да се изсмучат от тебе, така или иначе са изсмукани доброволно?! А ти си затваряш очите и пръскаш ли, пръскаш за здраве и благополучие.

Изобщо, църквата като метафора през последните две десетилетия ми изглежда като един свещеник в пълна парализа - ем иска да каже нещо, ем не може, хем иска да направи нещо, хем все не го прави. Ама има благи очи, с които гледа всички. И хората погрешно си мислят, че тя се състои само в тия две благи очи.

И като преядат на Коледа, им става благо. Като пуснат Дунавското по Нова година след речта на патриарха, им става благо. Като свият няколко милиона от държавните пари, или отсекат пет гори за печалба, отидат, дарят стотинки за два параклиса, палят по една огромна свещ и им става благо.

Цял живот благини.

Не мога да кажа, че не обичам българската Църква. За съжаление не съм вярващ човек в момента, всъщност - от половин година. Но това не ми пречи да я обичам. В нея виждам историята си, огледалото за собствения си грях, стремежа към вглъбяване с цел по-чист и изпълнен с любов и прошка живот, единение с нещо по-висшо и важно от мен самата.

Правото изобщо да си имаме патриарх е нещо, което е извоювано на два пъти - от византийския император през 927г. и на българския Великден през 1860г. И няма, няма как да разменя "български патриарх" с нещо различно от това, което е. Тя е титлата на патриарх Евтимий, който реформира българския правопис; той ръководи защитата на Търново, удържайки турските орди три месеца; също и на Антим Първи, който през войната със сърбите е отказал да напусне крепостта на Видин, за да е с тези, чиято вяра защитава.

Заобиколени от такива примери, няма как да свалим стандартите си, защото това са българските стандарти - и за говорене, и за действане.

Нагоре