Имаше едно време един заек.
Той имаше дълги уши - можеше да прослушва с цели километри напред. Носът му беше розов и той беше винаги готов да прави бели. Един ден косерът кацна наблизо. Заекът наостри уши.
- Аз идвам отдалече - каза Косер...

Както не очаквам, че дъждът ще завали, когато не вали,
Както никога не си представям облаци
Не си представям теб,

Живей свободно
Няма свобода в това, което
ти избираш -

Замисли се
В теб стои света
Света на разума

Не мога да нарисувам очите Ти
Не знам как изглежда лицето Ти,
но Боже, вярвам в Теб

В миговете чакане
се боря с тишина
и с липсата си на търпение

За мене прошката е трудност,
която още мразя и не искам да прескоча
В душата изборът е мудност,

Дали ще открия новата форма на прошка
Дали ще окича душата си с брошка
Дали има нужда от ново откритие

С какво е повече един от друг -
с косата,
с облика си

От всички единствено Господ
е вечен и вечно еднакъв
Неговото могъщество вдъхновява

В болката думи, облечени в стих -
с достойнството аз се сплотих
Тиктакаше чакане в мен

Искам
Искам да се скрия на място,
в което ще вирееш само Ти и Твоят глас,