Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.03.2008 01:27 - Усмивка след дъжд
Автор: dancing1heart Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1666 Коментари: 2 Гласове:
0



Тя мислеше, че знае всичко. Всичко за живота. Всичко за пържените филийки и за усмивките по време на дъжд. В нейната сумрачна квартира се събираха мрака и светлината от една нощна лампа, която не можеше да бъде фактор за ден или нощ. Сумрак и котка.
”Мяу” – каза котката един ден.

 

„Млъкни!” – отговори един глас – нейният. Тя беше раздразнена. Сега не валеше дъжд и нямаше на какво да се усмихва. „Пффф, всеки ден същото” – отбеляза нейната мисъл. Все едно дали щеше да стане, да се разходи из апартамента и пак да седне или изобщо да не стане и да бъде срасната със замърсено зеления си фотьойл. „Все едно...”

 

Въздухът скучаеше: без мухи, без нищо, което да го раздвижи. Без даже и стар стенен, нахално цъкащ часовник, който да ти се доще да взривиш. В онзи момент, в който човек би се зачудил на странната поза на лицевите й мускули, се случи нещо неочаквано. Да, на вратата се почука. Тя веднага усети това вмешение. Тя се изпълни с първосигнална почуда и второсигнално нежелание да отвори вратата. Мързел. Един мускул около бедрената й кост получи заповед да се съкрати – от гръбначния й мозък беше потекъл сигнал. Мускулът около бедрената кост запротестира като само потръпна. И него го мързеше. В крайна сметка щеше да се почука пак на вратата. „Ее-хо!”

Звук от търкащи чехли, наближаващ входната врата. „Има ли НЯКОЙ?”

 

Леле, какъв досадник. Не можеше ли да изчака още десет минути?! Нетърпеливо поколение е днешното – все бърза. Глобализация...

 

Отворена врата. Входната лапма осветява в гръб профил на слаб мъж, чийто силует се струва на четиридесет-годишната Лидия, незнайно защо, като кухненски черпак.

- Да!

- Аз съм водопроводчика. Здравейте, госпожо.

„Аз съм госпожица”

- Да, и?

„В смисъл?”

- Ами трябва да Ви сменя, изглежда, една тръба.

„Защо?” – зададоха въпрос лицевите й мускули.

- Ръждива е. Само във вашия апартамент не е сменена. На всичките съседи вече им смених.

Една муха нахлу в апартамента й. Тя носеше Промяната.

- Влезте. Ето къде е банята.

Жената махна с ръка при близкото до ухото й изжужаване. „Насекоми. Винаги умират преди мен.”

 

Късен следобед или вечер. Лампата не знаеше какво е в момента. Тя беше постоянно включена. Една муха закръжа край горещата й крушка в търсене на друга муха. След два часа мухата вече бе умряла, оставила своя труп в наследство на прашасалия паркетен под. С краката нагоре.

 

В същото време в една стара баня слаб водопроводчик беше легнал на мокрия под, със стърчащи нагоре колене и ръце, устремени към някаква гайка.

 

След още два часа нямаше и следа от водопроводчик. Все едно дали беше излязъл през вратата или през новата, току-що ремонтирана тръба. Той не присъстваше.

 

Секундите се караха една с друга колко е часа, в главата на една объркана женица, на име Лидия. Днес й се бяха случили твърде много промени.

Изморена от събитията, тя легна да спи.

 

След още много часове слънцето се сети да изгрее над покрива на блок с току-що сменени водопроводни тръби.

 

- Тик-так, тик-таак.

 

„Часовници” – помисли си в просъница дребната женица и промлясна, намистайки главата на възглавницата си.

 

- Тик-таак - детски смях и тупурдия, звучаща от горния етаж.

 

Женицата започна да се събужда, макар, че трудно би измислила план за днешния ден. Котката започна да я тормози с искане на сутрешната си храна. Тупурдия и досадно мяукане. И все пак, разнообразен начин да се събудиш.

 

След редовните си утринни занимания, жената стоеше на терасата, удържайки разпиляващата й се от вятъра коса, гледайки нагоре към небето. Облаците й показаха, че ще вали дъжд. Тя се усмихна, развълнувана от идеята. По стечение на една странна случайност, синьо-сивото небе сподели първата паднала капка с  нейното чело. Улицата долу се оцвети от локви и тук-таме кал от обувки. Капките продължаваха да се плискат по асфалта, една върху друга, една върху друга. Скоро улицата смени своя цвят съвсем, до няколко по-светли оттенъка на кафяво. Появи се река, течаща палаво върху краката на смешно бързащите пешеходци. В стаята си, Лидия започна да мисли за Промяната, за нещо ново, както и за току-що дошлия наем, който беше причина да не работи. Получаваше достатъчно пари от наема на наследствен апартамент. Котката отново се беше нахранила и за нея сега нямаше никаква причина да се старае да мяука. Заспиваща, тя приключваше своя цикъл от дейности за днес.

 

Но не и Лидия. Лидия излезе на терасата, облечена в цветни дрехи. На фона на облачния ден и калната улица, тя представляваше един приятен щрих. Един неуспял да влезе в Академията на Изкуствата художник отбеляза този факт с усмивка и захласнат от своето откритие, остави лопатата в ръцете му да падне свободно. „Столична Фирма за Почистване” - надписът на лопатата се скри в дълбока локва. Шумът накара жената да погледне близо до локвата. Всъщност, тя срещна очите на мъжа. Беше го наблюдавала тайно много пъти преди, но този път тя не просто се усмихна. Появилата се розовина на лицето й я издаде. Може би той не можеше да разчете какво тя си мисли, но изглеждаше така, сякаш я разбира. Гледаше я захласнато, пленен от розовия цвят  на този загадъчен щрих. В неговата нова картина с нея, тя изпращаше дъжда с усмивка. Мечтите му не можеха да поберат всички образи.

 

Изправени един срещу друг, от двата края на улицата, долу на асфалта и горе на терасата, две ръце си махаха стеснително в знак на поздрав. За общото помежду си и предстоящия първи разговор те знаеха само, че и двамата обичат искрените усмивки след дъжд.



Тагове:   усмивка,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. dancing1heart - Напоследък
13.03.2008 02:45
...пиша без да мисля много. Открих, че това е един нов начин за писане, който искам да изследвам. Мислите ми идват и аз ги записвам - истинска изненада е после когато прочета цялото нещо :)

Другата подробност е, че съм влюбена или поне така си мисля. Случва ми се наистина за първи път и се наблюдавам отстрани, изследвам реакциите и мислите си - какво е да си влюбен. Хе-хе, мислех си колко жалко би било да напиша трактат "За ползите и загубите от влюбването. Някои странни аспекти на влюбването". Пффф. Като човек, имал работа с математика така ми се иска да имам еднозначен отговор хубаво ли е да се влюбиш. Ето, измислям теорема за влюбването:
Теорема: Ако лицето X е влюбено в лицето Y:
в случай, че:
- и Y е влюбен в X
- и няма пречки и лоши последици от това да са заедно,

то има полза от влюбването. В противен случай няма полза от влюбването.

Де да беше толкова лесно...
цитирай
2. innersmile - :)
21.03.2008 01:46
:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dancing1heart
Категория: Лични дневници
Прочетен: 191227
Постинги: 90
Коментари: 50
Гласове: 222
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031