Понякога оставям душата си да си почива,
отпускам се в тихото отсъствие на случки
Преставам да си мисля за нещата, безпокоящи ме безкрай

Дотегна ми да чувствам, да започвам да се влюбвам,
без да стигам края
Дотегна ми да е несподелено,
да е безобично и да усещам липса
Често напоследък ми се случва да унищожавам
тази своя слабост, с чиста вяра и усмивка,
с поглед, вдъхновен от тишината